Централна серозна ретинопатия

Централна серозна хориоретинопатия или ретинитис централис сероза (РЦС) е четвъртото най-често срещано заболяване на ретината след макулната дегенерация, свързана с възрастта, диабетната ретинопатия и клоновите венозни оклузи.

В около 70-75% са засегнати мъже в сравнително млада възраст между 20 и 50 години. Жените също не са пощадени от това заболяване, но обикновено при тях това става в по-късна възраст.

В днешно време заболяването се асоциира с повишени нива на кортикостероиди, както екзогенни(прилагани при лечение на различни заболявания) така и ендогенни(повишено производство на кортикостероиди в организма).

Заболяването е характерно за по-чувствителни хора подложени на стрес и напрегнато ежедневие. Както е известно, кортикостероидите са хормоните на стреса.
Симптомите на заболяването като намалено централно зрение, усещане за петно в централната част на зрителното поле, намален образ, в сравнение с другото око, промяна на диоптрите към далекогледство и изкривяване на образа са свързани с отлепването на малка зона в централната част на ретината.
В повечето случаи заболяването е едностранно, но понякога, особено в по-късна възраст може да има засягане и на двете очи едновременно.
В над 50% от случаите, до шестия месец, има спонтанно залепване на централната ретина без терапевтична намеса.
Рецидивите обаче, са често срещано явление при РЦС.
Трудно е да се прецени кога, заболяването става хронично, особено поради факта, че пациентите не винаги са сигурни, кога е започнало.
Диагнозата се поставя посредством флуоресцеинова ангиография, с помощта на която може да се разбере дали има активен процес на изтичане на течност под ретината, което от своя страна е важно за преценка на терапевтичното поведение.
Друг диагностичен подход е Оптичната кохерентна томография (ОСТ), която дава нагледна информация за степента на отлепване на ретината. ОСТ е важно изследване и в контекста на проследяване на състоянието и резултата от лечението.
Терапевтичното поведение се определя от давността на процеса и данните от изследванията.
Обикновено се изчаква заболяването да претърпи обратно развитие за не повече от три месеца, без лечение.
Ако това не стане и заболяването започва да придобива хроничен характер, трябва да се предприемат по-радикални мерки, поради опасността от трайно-намалено зрение.
При пациенти с по-активен начин на живот, изискващ качествено зрение, лечението може да започне веднага, след диагностицирането. Такова е поведението и при наличието на второ засегнато око.

Няма точен алгоритъм на лечение, но два подхода са се наложили в последните години като най-ефективни:
Фотодинамичната терапия с Вертепорфин
При фотодинамичната терапия се цели намаляване на отделянето на течност от кръвоносните съдове, посредством облъчване на засегнатата зона на ретината с лазер, активиращ венозно инжектирания преди това медикамент Вертепорфин. Терапията е сравнително скъпа и може понякога да доведе до странични ефекти като атрофия на пигментния епител на ретината и образуване на вторична съдова мембрана под ретината.

Подпрагова микропулсова лазертерапия.
Въпреки, че точния механизъм на действие на микропулсовата лазертерапия не е изцяло изяснен се счита, че тя стимулира регенераторни процеси в пигментния епител на ретината, което от своя страна води до намаляване на каскадните биохимични патологични процеси, водещи до възникване на заболяването и поддържащи централната ретина отлепена.
За разлика от обикновените лазери, подпраговите не увреждат зрителните клетки, което дава възможност на лекаря да работи дори и в самата централна част на ретината.
При правилно провеждане, странични ефекти от този тип терапия не са известни, което наред с добрите резултати при множество ретроспективни проучвания дават основание, това лечение да бъде прилагано като средство на първи избор.
При липса на ефект, недостатъчен такъв или рецидив подпраговата лазертерапия може да бъде повторена.

Д-р Недев