Кератоконус

Кератоконус е заболяване на роговицата, характеризиращо се с прогресивното ѝ изтъняване и промяна във формата ѝ.
Роговицата е тънката прозрачна част от окото, с куполообразна форма. Тя е първата оптична очна структура, отговорна за по-голямата част от пречупвателната сила на окото.
Прогресиращото изтъняване при кератоконус под въздействие на вътреочното налягане, води до изпъкване и изтъняване на зоната, разположена в долно-външния квадрант.
В зависимост от степента на заболяването, пациентите усещат замъгляване на зрението, изкривяване на образите, светобоязън, влошено сумрачно зрение, понякога повече от един образ .
Причините за заболяването са ненапълно изяснени, но вероятно имат генетична генеза, поради факта, че заболяването почти винаги е двуочно и се среща при родственици.

Развитието започва в детска възраст като може да се изяви по-осезателно при подрастващи и по време на пубертета.
Може да прогресира до около четиридесетата година, но има случаи на по-късно развитие.
Според много проучвания честотата на заболяването е 1-2 на 1000, но може би е по-висока като се има предвид многото не-диагностицирани случаи, с неизявени или слабо-изявени симптоми.

При наличие на фамилна обремененост, децата трябва да бъдат задължително изследвани възможно най-рано.

При деца с променяща се рефракция (диоптрична корекция), особено увеличаващ се астигматизъм задължително трябва да се мисли за кератоконус.
Същото се отнася и за деца, при които не може да се постигне коригиране с очила.
В голяма част от случаите заболяването е с асиметрична изява в двете очи. При разлика в рефракцията на двете очи, особено при различна степен на астигматизъм, наличието на кератоконус е много вероятно.

Диагностицирането се извършва посредством изследване, наречено роговична топография, даващо информация за релефа на предната роговична повърхност.
По-точен вид изследване е роговичната томография, която дава информация не само за предната, а и за задната роговична повърхност, където промените от заболяването започват по-рано.

Без лечение заболяването може да доведе до помътняване на роговицата и загуба на зрението.
При тези късни стадии, единственото което може да помогне е роговична трансплантация (присаждане на донорска роговица)
Процедурата крослинкинг с рибофлавин спира или намалява прогресирането на заболяването в над 90 процента от случаите.
Процедурата трябва да се проведе възможно най-бързо след диагностициране на заболяването, особено при пациенти до 20-25 годишна възраст.
При необходимост, процедурата може да бъде повторена.

Крослинкинг процедурата не цели подобряване на зрението. Това обаче може да се случи като положителен страничен ефект, поради намаляване на роговичното изпъкване дори до 3-4 години след процедурата.
Въпреки, че заболяването забавя развитието си в по-късна възраст, това не изключва проследяването на такива пациенти посредством роговична топография или томография.
Кератоконус е непредвидимо заболяване. Може да забави или ускори развитието си, особено в ранна възраст.
В началните стадии очилата могат да помогнат при корекция на зрителната острота.
Специални индивидуални контактни лещи могат да допринесат за подобряване на зрението при по-напреднал етап от заболяването.
Лекарите, които извършват рефрактивна хирургия (лазерна корекция), срещат в пъти повече такива пациенти. Това са обикновено пациенти с различна степен на късогледство и астигматизъм.
Скрийнинг (пресяването) на пациентите за лазерна корекция трябва да се извършва задължително посредством роговичен томограф.
Кератоконусът е противопоказание за извършване на рутинна лазерна корекция.
При подходящи пациенти може внимателно да се обмисли специализирана лазерна корекция, която задължително трябва да се прилага в комбинация с крослинкинг.
До голяма степен, едно от усложненията при лазерната корекция т.н. ектазия (изтъняване и деформиране на роговицата) се дължи на не-диагностициран, субклиничен (неизявен) кератоконус.

Д-р Недев