Синдром на сухото око
Синдромът на „сухото око“ е състояние, при което пациентите изпитват, дискомфорт, свързан с парене, изсъхване, дразнене в очите, усещане за чуждо тяло, зачервяване, желание за непрекъснато разтриване, периодична промяна в зрението и др.
Въпреки, че в последно време синдромът на „сухото око“ се определя като хронично, комплексно и прогресиращо заболяване, много лекари не обръщат голямо внимание на оплакванията на пациентите, които обикновено напускат разочаровани лекарския кабинет с поредните изписани капки тип изкуствена сълза или още по-лошо, ненужни антибиотични и/или кортикостероидни капки.
Това създава порочен кръг на разочарование както за пациента така и за лекаря.
Синдромът на „сухото око“ е далеч от това, да бъде определен като самостоятелно заболяване. Всъщност, представлява съвкупност от различни състояния, водещи до неправилно функциониране на повърхностните слоеве на окото, обединени под названието-заболяване на очната повърхност(ЗОП).
За да бъде правилно лекувано, трябва да се определи типът на заболяването, респективно причините за възникването му.
Дали пациентите наистина имат сухо око?
В повечето случаи основната слъзна секреция е нарушена количествено, но по-големия проблем е влошеното и качество.
Сълзата е многокомпонентна структура.
Рефлекторното сълзене, с което всички сме свикнали от ранна възраст е свързано с емоционални състояния, попадане на чуждо тяло в окото, замърсен въздух и други е свързано с повишена секреция на слъзната жлеза.
Далеч по-комплексен и сложен е повърхностния покривен слъзен слой, който поддържа качеството на зрение и предпазва повърхността на окото.
Този слъзен слой представлява първата оптична среда на окото, покриваща недотам гладката повърхност на роговицата.
Без него, качеството на зрение би било доста понижено.
За да има стабилен слъзен слой от основно значение е правилното функциониране на Мейбомиевите жлези разположени в клепачите.
Безспорно, най-голям принос за заболяването на очната повърхност има нарушената функция на Мейбомиевите жлези.
Причината обикновено е хроничен възпалителен процес на клепачите (където са разположени самите жлези)
Причината е често срещаното кожно заболяване, наречено акне розацея.
Симптомите са дразнене, парене,усещане за „чуждо тяло“, сълзене и зачервяване на очите.
По време на изследването лекаря вижда мастни „тапички“ на изхода на жлезите, поради сгъстяване на секрета, задебеляване, зачервяване и крусти по клепачния ръб.
Много често при това състояние се получава възпаление на Мейбомиевите жлези(известо като „ечемик“) . Съпроводено е с подуване, зачервяване и болезненост на клепача. В голяма част от случаите се налага хирургична интервенция за премахването му, но заедно с това се унищожава и самата жлеза.
При липса на лечение, може да се стигне до атрофия на жлезите, което от своя страна води до задълбочаване на симптомите.
Изкуствени сълзи, затопляне на клепачите, механично избутване на секрета, прием на Омега мастни киселини, кортикостероидни капки и най-вече хигиена на клепачния ръб, са важна част от лечението на синдрома на „сухото око“.
Временното запушване на слъзните каналчета, също може да подобри състоянието.
В последните години лечението с интензивна пулсираща светлина(IPL) се е наложило в световен мащаб като най-ефективния метод за лечение на дисфункцията на Мейбомиевите жлези и е свързано с най-значимо облекчение на симптомите при пациентите.
IPL води до потискане на хроничния възпалителен процес в клепачите, от там и подобряване на функцията на Мейбомиевите жлези.
Освен това IPL втечнява на секрета, който лесно може да бъде премахнат след процедурата.
Лечението се провеждат по схема, определена от лекуващия лекар, до постигане на желания резултат с последващ контрол и допълнително лечение при нужда.
Д-р Недев
